Category Archives: Книги

Еко тема

На работа съм свидетел как се унищожава страшно много хартия и се изхвърлят също толкова ужасно количество пластмасови бутилки.

За това, пък, аз не мога да съм като всички.. Реших да го давам по-еко. Купих си алуминиева бутилка за вода от Англия, купих си електронна книга, купих си еко телбод.

От всичко съм доволна :)

Ето я бутилката – тук, когато я взех нямаше и 2 лири.

Телбодът е на снимката долу :) Корпуса му е прозрачен и всички пружинки и механизми се виждат и е много интересно. И все пак колегите ми настояват да ми откраднат единия, за да го разглобят и да видят как работи.. Не го давам! :)

 

 

 

 

 

 

 

 

От книгата, разбира се съм най доволна. Купих си я точно на първи ноември, по случай празника, разбира се.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всякакви формати чете, което е супер. Има игрички, речници, снимки могат да се разглеждат, а калкулаторът е просто убийствено добър :)

Пдф-ите нещо не ме кефят как излизат, ама то си е от самия формат, не е от книгата. Веднъж ми направи проблеми с енкодинга на док файлове, но проблема пак си беше от самите файлове, а не от книгата :) Така, че всичко е ток и жица.

Разбира се, още вечерта като си я взех я напълних с около 200-300 книги от читанката. Знам, знам, авторско право, пари за бедните писатели, бла-бла.. Еми, нямам излишни, сори, а искам да чета. После ми говорете, че българите не четат.. айде, бе!

Първата книга, която прочетох на нея, беше „Брулени хълмове“, не ми хареса най-много, но какво пък.. имам още стотици да чета :)

Между другото, планирам серия калъфи за електронни книги, ушити и оплетени… Очаквайте! :)

Айде, до скоро! :)


Повелителят на мухите

Британският писател Уилям Голдинг публикува тази книга през 1954г. В нея се разказва за група деца, които се налага да бъдат евакуирани от Англия заради заплаха от атомна бомба. До тук добре, но самолетът им е свален на един безлюден остров и те се налага да оцеляват, досущ като в Survivor.

В началото се събират, избират си вожд, опознават се и си помагат в общата цел да се измъкнат от този прокълнат остров. С течение на времето, обаче нещата коренно се променят, достигат до границата между нормалното и пълната лудост, дори я прехвърлят, оставяйки читателя поразен от крайностите, до които могат да стигат група деца… Всъщност това е най-потресаващото в цялата ситуация – че става дума за деца!

Както във всяко общество, и тук между вожда – Ралф, помощника му Прасчо и опонента им – Джек има драма. И ще си позволя да цитирам резюмето към книгата, защото не съм сигурна, че бих могла да го кажа по-точно:

На двамата се противопоставя кльощавият, червенокос и агресивен Джек – носител на разрушителните стихии и лидер на ловците на прасета. Той успява да примами много от момчетата, защото те искат само да плуват, да играят и да преследват диви прасета. […] Така една демократична и морална управленска структура постепенно деградира в тирания.

В цялата книга намираме доказателства за това, че обществото, в което живеем не е способно да се справя при критични ситуации. Цялата система, била тя социална, образователна или каквато и да било друга не може да ни подготви за безлюден остров, лова на собствената ни храна, строене на подслони за през нощта. Тази система ни е направила мързеливи, чакащи всичко да дойде при нас, защото така трябва.

Разбира се, авторът на книгата е силно повлиян от Втората световна война, тъй като самият той участва в нея. Така, че може да се направи аналог между разказа за това мини общество и реални събития от най-мрачната част от съвременната история.

Колко бързо се обърква всичко…


Да убиеш присмехулник

Вчера дочетох тази книга и съм приятно изненадана от всички послания, които носи. Разбира се, отнесена към нашата действителност, историята ще се стори смешна на много от нас. Тук нито има равноправие между гражданите, нито лошите си получават заслуженото…а уж пред Закона всички сме равни.

Онзи ден в автобуса в градския един контрольор пусна един циганин да си тръгне без да плати глоба за това, че беше без билет. На въпроса на останалите хора, защо го е пуснал, той отговори, че нищо не може да му направи. Не съм расистка..нито имам проблем с хората по принцип, но ако има правила за един, съгласете се, че трябва тези правила да важат за всички.

Това, разбира се, е случай от сферата на битовизмите, но ако дори на такова ниско ниво законите и правилата не сме спазват, представете си какво ще стане за по-важните прегрешения – убийства, изнасилвания, отвличания и подобни. Всъщност вие няма нужда да си го представяте, защото това се случва и в момента.

Може би и ние чакаме да дойде някой Бу Редли, който да ни спаси живота в последния момент и да убие Лошия.

Не знам и аз какво си мислим..ревем, че държавата не е уредена, че никой не спазва законите, се оказва, че дори ние не го правим…

Промяната започва от теб!